Сипвате от пикнята в някое ферари и отпрашвате със сто и шейсет километра в час. Сипвате в самолет и се понасяте бързо като стрела да пускате по арабите каквото ви падне. Сипвате в училищен автобус и той ще закара децата на училище и после ще ги върне. Сипвате в пожарната и тя ще отведе пожарникарите при пожара, та те да го угасят. Сипвате в хондата и тя ще ви откара на работа и после ще ви прибере.
Чакайте сега да ви кажа какво серат марсианците. Уран, моля ви се. Само един от тях стига, та във всички къщи, училища, църкви, учреждения и предприятия в Такома да е светло и топло.
Но ако си говорим сериозно, в случай че следите последните събития в жълтите вестници, дето ги продават по супермаркетите, вече знаете, че от десет години екип антрополози марсианци изучават културата ни, защото само нашата култура струвала нещо на този свят. Забравете Бразилия и Аржентина.
Та миналата седмица марсианците са се вдигнали и са се изнесли, защото са знаели колко ужасно ще става глобалното затопляне. Между другото космическият им кораб не е бил летяща чиния. По - скоро е бил летящ супник. И марсианците наистина са си дребнички, на ръст са, има - няма, петнайсетина сантиметра. Но не са зелени. Морави са.
И на сбогуване дребната им морава предводителка е казала с пискливото си гласче, че в американската култура има две неща, които никой марсианец няма да проумее.
- Защо ли - е изпискала тя, - наистина защо ли всички са луднали по тия свирки и по голфа?" ........
автор Човекът Кърт Вонегът